Here is my freaky statistics. I just counted that for the 4 trips I did this year, I have jumped on and off 17 planes! Having in mind I am in my low travelling mode, with a still young kid and with thesis to take care of. What about past years, when I would travel almost each month?

In the past 10 years, I have visited at least 35 countries, some of which more than 5 times. Roughly counting, I have catched more than 2 planes to go overseas and to longer destinations. This makes approximately 13 countries * 4 = 52, the multiple visits make at least 32*2=64, and there are the direct flights 20*2=40. In total, this makes around 156 flights. However, I am not sure it is not much more than that. I just have a short memory for this type of things.

Oh, boarding time! Need to go.

След повече от 2 години се прибирам отново. Нямам търпение да се видя с приятели и близки, но пък и малко ме е страх да не се разочаровам още повече.

Миналият път като се прибрах, още първият ден щяха на 3 пъти да ме блъснат на зелено, на пешеходната пътека. Единят път бях с количка с бебе. Навсякъде безумни, изнервени и груби хора. В банката ти се карат, минаваш от гише на гише, и никой не иска да помогне. Скъпотия. Криза. Цигарен дим навсякъде. На метрото рампите за колички неизползваеми. Улиците задръстени, тротоарите - също. В центъра с количка с бебе не се минава - счупени павета, по тротоарите паркирани коли. Единствената светлина беше Витошка, по която от метрото можех да стигна до НДК. Други маршрути просто не можех да поема.

За първи път се радвах, че идвам на гости, а не да живея тук. Чувството е мъчително - нито е да плачеш, нито да се смееш. Че не искаш да останеш в родината. От друга страна, това ми помогна да си тръгна спокойна и да знам, че отивам някъде, където ще бъде добре за моята дъщеря и по-добре за мен. Сега фактът, че тя говори френски и съвсем малко български, че е далече от баби, лели и други роднини - не ми тежи толкова, колкото преди. Просто си давам сметка, че не може да имаме всички, и че изборът, който сме направили не е бил напразен....

Все пак си мечтая за един ден, в който ще се прибера в България и ще си кажа - сега искам да се завърна тук. Тук ми се живее. Отново. А този път ще празнувам с приятели. Приятелите, които останаха. Те надявам се не са се променили и надявам се все още ме чакат.

Canadian Tulipe festival in Ottawa.

Leningrad and Moscow. As a raised in a Russian language primary school, I have a lot from the Russian culture with me. I've learnt a lot from my teachers, mostly Russian descendants, skills for life. We were starting our classes with fiz-zariadka (физзарядка), exercising our bodies, before exercising our brains. We did a lot of hand-writing (a beautiful one), we had to organise our titles and sub-titles with different colours, to always write the date in the left field of the notebook. Once a month the teacher would pass to see if you maintain a good and ordered notebook, if you are writing in a good style, and if you have wrapped your tutorials with paper and plastic, in order to preserve them better. This looks really freaky, when we speak about 7-8 years-old children, but now I realise, 20 years later, that these are basic things for life. To be ordered in your thoughts, you need to have a well-ordered note-book. I follow many advises even nowadays.