В България от 5 до 24 юли и от 1 до 9 август

След повече от 2 години се прибирам отново. Нямам търпение да се видя с приятели и близки, но пък и малко ме е страх да не се разочаровам още повече.

Миналият път като се прибрах, още първият ден щяха на 3 пъти да ме блъснат на зелено, на пешеходната пътека. Единят път бях с количка с бебе. Навсякъде безумни, изнервени и груби хора. В банката ти се карат, минаваш от гише на гише, и никой не иска да помогне. Скъпотия. Криза. Цигарен дим навсякъде. На метрото рампите за колички неизползваеми. Улиците задръстени, тротоарите - също. В центъра с количка с бебе не се минава - счупени павета, по тротоарите паркирани коли. Единствената светлина беше Витошка, по която от метрото можех да стигна до НДК. Други маршрути просто не можех да поема.

За първи път се радвах, че идвам на гости, а не да живея тук. Чувството е мъчително - нито е да плачеш, нито да се смееш. Че не искаш да останеш в родината. От друга страна, това ми помогна да си тръгна спокойна и да знам, че отивам някъде, където ще бъде добре за моята дъщеря и по-добре за мен. Сега фактът, че тя говори френски и съвсем малко български, че е далече от баби, лели и други роднини - не ми тежи толкова, колкото преди. Просто си давам сметка, че не може да имаме всички, и че изборът, който сме направили не е бил напразен....

Все пак си мечтая за един ден, в който ще се прибера в България и ще си кажа - сега искам да се завърна тук. Тук ми се живее. Отново. А този път ще празнувам с приятели. Приятелите, които останаха. Те надявам се не са се променили и надявам се все още ме чакат.

Date: 

08/09/2009 (All day)

Tags: